ОТТЍКВАМ

ОТТЍКВАМ1, ‑аш, несв.; оттѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. оттѝкнат, св., прех. 1. С тикане отмествам, измествам някого или нещо, изтиквам някого или нещо, като го отдалечавам на известно разстояние отнякъде, от нещо; отблъсквам, оттласквам. Ратниците напредваха нагоре и оттикваха татарската тълпа към стените на палатската заграда. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 192. — Няма го тука! — повтори равнодушно чиновникът, като оттикна тефтеря и се залови за първата си работа. Ив. Вазов, Съч. VII, 112. Тия злочастници [осъдените] изпращали на брегове реки Лоари и там ги въргали на кораби. Кога ся напълняха те .. оттикваха ги от брега. С. Радулов, ГМП (превод), 184.

2. Прен. Отхвърлям, пренебрегвам, държа настрана някого; отблъсквам. При всичката голяма нужда от интелигентни българи, нас ни оттикваха и ни оставяха да ходим сега празни, убити и никому ненужни из букурещките улици. Ив. Вазов, Съч. VII, 177. Ето зачто има неспоразумение и несъгласие в Пловдив между българите, зачто старите всякога оттикват младите. АНГ I, 23. Жестоко, ах, жестоко е / тъй някой да обикне / душа, която в ден един / с презрение ще оттикне. П. Р. Славейков, Ч, 1875, бр. 5, 229. "Дор таз гора зеленей, / дори птичка в нея пей, / .. / Мома българка не ще / свойто либе да оттикне, / стар латинец да обикне!" Ив. Вазов, Съч. II, 55.

3. Прен. За нечие поведение, постъпка, черти и под. — отдалечавам, отстранявам от някого, не привличам към някого, тъй като предизвиквам неприятни чувства, неприемане и под.; отблъсквам. Може би затова беше гледан с добро око от турците — нещо, което оттикваше от него младежите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 51. Не знам защо, ама и баща ти се малко понамръщи, като чу за това място. Кой знае, види се, и него, като и мен, от пръв път още нящо го е оттикнало. Т. Влайков, Съч. II, 19. оттиквам се, оттикна се страд. Защото [авторът] е бързал по-скоро да я [историята] напечата, да не би други някой да го превари и неговото авторство .. назад да се оттикне. ЦВ, 1859, бр. 422, 3.

◊ Оттиквам / оттикна коритото. Диал. Шег. За мома — получавам възможност да се омъжа, защото по-голямата ми сестра вече се е омъжила.

ОТТЍКВАМ

ОТТЍКВАМ2, ‑аш, несв.; оттѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. оттѝкнат, св., прех. Остар. и диал. Оттъквам, отпушвам. Вътре, .., се обличаха други помаци с парцаливи дрипи или си изтискваха пещималите в басейна .. Той беше оттикнат преди малко, за да се изтече. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 35-36. оттиквам се, оттикна се страд.

ОТТЍКВАМ СЕ несв.; оттѝкна се св., непрех. Остар. и диал. Оттъквам се, отпушвам се. Вадата се е оттикнала.

Списък на думите по буква