ОТТЛАСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТТЛА̀СВАМ, ‑аш, несв.; оттла̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. оттла̀снат, св., прех. 1. Като тласвам, бутвам, блъсвам някого, нещо, го отстранявам, отдалечавам от някъде, от нещо; отблъсвам. С едно силно блъскане в гърдите му Ненка оттласна Цонча и докопа мотиката си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 126. Щом ги настани в лодката, Йонко я оттласна от скалата с ръка, извърна я, извади веслото и загреба към брега. П. Славински, МСК, 112. Вече сеймените достигнаха стените, вече изправяха високи стълби по тях. Изрядко оттам сварваха да се протегнат ръце и да ги оттласнат назад. Д. Рачев, СС, 233. Извън себе си от гняв и нетърпение, морякът от
копчи прегръщающите го ръце и с рязко движение оттласна Анна. Тя падна по очите си. БЗ, 1891, бр. 316, 3. — Страшилище! Дай ми моя син назад! (скача от стола и иска да хване Франца за гърлото, но той го оттласва). Н. Бончев, Р (превод), 40.
2. Принуждавам някого, обикн. нападател да отстъпи; отблъсвам. През огъня, през пращенето на житата по харманите, .., Божиловите хора оттласнаха кърджалиите. Д. Яръмов, БП, 105-106. Тертер, като нямаше доволно сила да оттласне нападателите на царството му, той поиска помощ от гърците. Д. Войников, КБИ, 164-165. Още от памтивека жилищата на славенете са се простирали даже до левий бряг на долний Дунав, отгдето току в 4-ти век до Рождество Христово ги оттласнаха келтите. М. Дринов, ППБН, 83.
3. Прен. Пренебрегвам, отхвърлям някого или нещо (обикн. желания, чувства и под.); отблъсвам. — И от онази вечер, кога гордата ромейка се яви пред княз Бенеамина в чара на своята измамлива голота, а той я оттласна със студените думи: "Иди си!", оттогава царица Ирена го възненавидя. Н. Райнов, ВДБ, 104.
4. Прен. Предизвиквам у някого чувство на антипатия, неприязън, отвращение или под. към мене; отблъсвам. Опитите ѝ [на Стоянка] да привърже Еньо към себе си като че ли повече го оттласваха. На ласките ѝ той отвръщаше грубо. Нежните ѝ, добрите ѝ думи го сърдеха. Елин Пелин, Съч. III, 152. оттласвам се, оттласна се страд. Това заселване североизточните склонове на Родопите с долното Ардино корито е имало своето политическо и стратегическо значение: да се оттласне българският елемент по-навътре. РН, 1911, кн. 5-6, 140.
ОТТЛА̀СВАМ СЕ несв.; оттла̀сна се св., непрех. С тласък се отблъсвам, отстранявам се от някъде или от нещо. — Тук за нас какво остана? Казанлък и Крън, Габарево, Карнобат. Постна работа. Свърши се тя... — Коя се свърши? — като ужилен се оттласна Кара Фейзи и седна. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 229. И когато изкрещях с настръхнали коси: "Назад, роби!" — стори ми се, че сам опрях ръце и нозе о стената, зад която стоях, и се оттласнах в някаква бездна. П. К. Яворов, ХК, 163-164. Предните ѝ крака [на сърната] стояха като вкопани, прави и тънки, задните — малко сгънати в коленете, готови да се оттласнат всеки миг. В. Андреев, ПР, 147-148.