ОТТРО̀ШВАМ, ‑аш, несв.(диал.); оттроша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Отчупвам, оттрошавам. оттрошвам се, оттроша се страд.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.