ОТТРУ̀ПВАМ

ОТТРУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; оттру̀пам, ‑аш, св., прех. Освобождавам, откривам нещо затрупано. Противоп. затрупвам. Тя [Благунка] оттрупа един стол и чичо Малин ѝ стори място, та седна до него. Ил. Волен, ДД, 33. Я залюбих късо любе: / пегя човек, лакът брада! / Па дойдохме на оране, / па се фана за ралото — / падна буца, затрупа го, / дойде врана, оттрупа го! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 352. оттрупвам се, оттрупам се страд.

Списък на думите по буква