ОТТРЪНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТТРЪ̀НВАМ, ‑аш, несв.; оттръ̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Освобождавам, откривам нещо, покрито или заградено с тръни. Противоп. затрънвам. Змийче Павлу думаше: / "Байне Павеле, Павеле, / жа ти са, олан, помола: / .. / Оттръни ма от тръните, / отгърди ма от камъни!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 51. оттрънвам се, оттръня се страд.