ОТТУШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТТУША̀ВАМ, ‑аш, несв.; оттуша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. Остар. и диал. 1. Прех. Разсейвам, намалявам някакво отрицателно чувство, освобождавам се от някакво неприятно, тягостно чувство; разтушавам, облекчавам, оттушам, оттушвам. Беше явно, че

Стамболков не с користна цел пръскаше стихотворението, а от силно желание да разпали патриотическия жар в сърцата или да оттуши яда на своето [сърце]. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 13. Дядо Колю имаше един чуден навик. Кога тръгне някъде или остане сам, или стои в черква, устата му постоянно шаваха. Все като че шъпне или мърмори нещо, .. Аз му прощавам тоя навик, стига само да можеше с това да оттуши своите тъги! М. Георгиев, Избр. разк., 157.

2. Непрех. Намирам облекчение, отдушник за чувствата си; облекчавам се, разтушавам се, разпускам, оттушавам се, оттушам, оттушвам. Разговори ся един на един с двайсят души, ще найдеш от них девятнайсят, които ще оттушат, като ти прикажат за свойт великодушен гняв връз того или оного. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 131. оттушавам се, оттуша се страд.

ОТТУША̀ВАМ СЕ несв.; оттуша̀ се св., непрех. Остар. и диал. Намирам облекчение, отдушник за чувствата си; разтушавам се, облекчавам се, оттушвам се, оттушам се.

ОТТУША̀ВАМ СИ несв.; оттуша̀ си св., непрех. Остар. и диал. Оттушавам (във 2 знач.); разтушавам се, облекчавам се, оттушам си, оттушвам си. Щом свършихме обеда, дъждът престана и небето се разясни. Войводата в яд, за да си оттуши, изпразни пушката си в Рила. Ив. Вазов, Съч. ХV, 158. Всички очакваха материала и брояха дните на пръсти. Тези, които не записаха [дървен материал], се чувствуваха нещастни. За да си оттушат, измисляха разни слухове. Г. Краев, СК, 49. И въздъхна облекчително като човек, решил да си оттуши с пиене за много насъбрана мъка. Т. Харманджиев, КЕД, 199.