ОТТУ̀ШВАМ

ОТТУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; отту̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Оттушавам, оттушам.

ОТТУ̀ШВАМ СЕ несв.; отту̀ша се св., непрех. Остар. и диал. Оттушавам се, оттушам се. Оскърбений селенин наместо да иде в черква, да си припали свещици и да остави десят пари на пангаря, .., той си отива право на механата, изпива си рупчето и са оттушва. Ил. Блъсков, ЗК, 56.

ОТТУ̀ШВАМ СИ несв.; отту̀ша си св., непрех. Остар. и диал. Оттушавам си, оттушам си. Оттуших си най-после на него. Л. Андрейчин и др., БТР, 587.

Списък на думите по буква