ОТТЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТТЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; оттъ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. оттъ̀кнат, св., прех. 1. Освобождавам нещо запушено, затъкнато; отпушвам, оттиквам². Противоп. затъквам. — Въ-ън! ‑успял най-после да оттъкне навътре гърлото си Гено и пипнал пълната половница. О. Василев, ЖБ, 407.

2. Изваждам, издърпвам нещо, което е втъкнато някъде. — "Просто да ти е Стоене, / Стоене, та па говене, / бъркни ми в пазва отлево, / оттъкни пешкир от рана." / Ерина се от душа отдели. Нар. пес., СбВСтТ, 733. Та отиде, дето пека: / дето пека печеници, / та оттъкна паюн перо, / та го фърли во фурнета, / та гръмнало, та треснало, / та изгорял змеях горянин. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 39. оттъквам се, оттъкна се страд.

ОТТЪ̀КВАМ СЕ несв.; оттъ̀кна се св., непрех. Освобождавам се от нещо, което ме запушва, затъква; отпушвам се. И най-после отвътре леко се пукваше застоялата капка, ухото се оттъкваше. Т. Харманджиев, КЕД, 81. Пуснах силно водата и каналът се оттъкна сам.