ОТУПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТУ̀ПВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отупвам и от отупвам се. — Когато господ е раздавал келнерските таланти, Йохан трябва да е бил нейде в първия ред. Майстор си е в отупване на клиентите. Б. Райнов, ЧЪ, 13.