ОТФУЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТФУЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отфуча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Разг. За кола, мотор и под. — отдалечавам се много бързо, напускам стремително някакво място с фучене. Той се изправи, погледна колата, която отфуча, после — ожулените си длани и докато се опомни, двама души го пипнаха за ръкава и започнаха да викат полиция. М. Грубешлиева, ПП, 113. // Разш. За човек — отдалечавам се много бързо, стремително отнякъде с кола, мотор или като тичам. Нашите герои дават на фотографа сто лева капаро, .. влизат невъзмутимо в автомобила си и отфучават към високия кооперативен дом. Св. Минков, РТК, 139. Тръгнахме нагоре по река Дамяница .. застанал край реката, един бракониер клечеше с въдица в тъмното и чакаше поредната си жертва. Като ни видя, скри въдицата,.., отфуча надолу с прихлупен каскет. Н. Хайтов, П, 40. Свиленка му даде [на Петърчо] да се наобядва, заръча му къде да пасе овцете следобяд, грабна една вила и отфуча накъм сред село. Кр. Григоров, И, 13.