ОТХВРЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТХВРЪ̀КВАМ, ‑аш и (рядко) отхвъ̀рквам, ‑аш, несв.; отхвръ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. За насекоми, птици — отлитам; отхвърчавам. Отнякъде шумно долетя едър, черен бръмбар, мушна се дръзко между белите китки, после пак отхвръкна, завъртя се над най-високите клонки на сливата и пак изчезна. Д. Талев, СК, 18. Забелязваше се как се дигнеше пчела, .., след нея политваше друга, трета и отхвръкваха накъм улицата. Кр. Григоров, Р, 43-44. И летни птички ще отхвръкнат / от нас към друг, незнаен кът. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 139. ● Обр. Мислите ѝ отхвръкнаха към Скопие, помилваха Дима. Видя го да лежи в студената стая. К. Петканов, МЗК, 113. Мисълта ми е отхвръкнала далеч в моето детинство. Позната улица с порутени къщурки и килнати тараби от гнили, посивяли дъски. К. Кюлявков, СПП, 14.
2. С голяма скорост, стремително преминавам във въздуха някакво разстояние, обикн. като резултат от удар, сблъсък с нещо; отскачам, отхвърчавам, отхвърчам. Бойчо дигна теслата и я заби в трупа. Отхвръкна тресчица и го удари по бузата. К. Петканов, ОБ, 50. Пожарът на двете къщи взимаше ужасен характер: запалени дървета, дъски, гвоздеи нажежени отхвръкваха надалеко с пукоти и трясъци и падаха, като метеори въз другите жилища. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 109. Внезапно пада и той насред
път .. Шапката му отхвръква встрани. З. Сребров, Избр. разк., 98. Той тичаше тъй силно, че единият му чехъл отхвръкна и се удари о стената до желязната решетка. Св. Минков, СЦ (превод), 35. Сприхчивият кон, .., силно ритва Митра, който отхвръква три разкрача надалеч ни жив, ни умрял. Ил. Блъсков, КУ, 5.
3. Прен. Израствам, пораствам бързо на височина. Цонка! Сега си я спомни. Беше наистина мъничко, дребничко, с овално лице, черничко, с живи очи момиче. Сигурно е отхвръкнала, може да е станала хубава девойка, щом привлича очите на сина ѝ. А. Михайлов, ДП, 42. — А това Димовото ли е?... Я, какъв ми е отхвръкнал... Та накъде, дядо Марко? З. Сребров, МСП, 75. Къщата позна отдалеко, все тази си беше. Само дърветата бяха отхвръкнали, вдигаха се високо над окъртения зид. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 25.