ОТХВРЪ̀КНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); отхвръ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Отхвръквам. Завил се йе сив бял сокол / над царюви равни двори, / .. / Дето се йе сокол завил: / ни на небо отхвръкнува, / ни на земе той кацнува. Нар. пес., СбАИ, 66-67.