ОТХВЪ̀РЛЯНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отхвърлям и от отхвърлям се. Кукушани стоят между първите от ония, които почнаха работа за отхвърляне фанариотското иго. П. К. Яворов, Съч. II, 173. Може би му е станало лошо от слабост. Тази мисъл не е за отхвърляне. Л. Стоянов, Х, 116.