ОТХВЪРЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТХВЪ̀РЧАМ, ‑аш, несв.; отхвърча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Отскачам с голяма скорост, обикн. след удар, сблъсък в нещо или при откъсване от нещо; отхвръквам, отхвърчавам. От време навреме ведно с пращенето на главните, които отхвърчаха настрана, някъде отдолу и отдалеч идваше шумно жабешко квакане. Ст. Загорчинов, ДП, 30. А ламята не спираше да блъска и да размазва храбрите мъже, които продължаваха да развъртат сопите безстрашно и блъскаха здраво, ала тежките криваци отхвърчаха като перца от коравите люспи на ламята и не можеха да ѝ направят нищичко. Н. Хайтов, Л, 26. Тя вмъкна гредата и се залови за една изхабена брадва, .. Сече жената, треските хвърчат на всички страни, удрят по стените, .., а някои отхвърчат чак до прозореца. Ст. Марков, ДБ, 335. Бащата дълго се пазари, преди да се качат на шейната. После звънците запяха и те тръгнаха по мекия сняг, който отхвърчаше под стъпките на конете. Вл. Полянов, ПП, 12. На пъстри ята кънкобежци прелитат за миг, / отхвърчат искри от леда на огряната писта. Е. Багряна, ПЗ, 88.