ОТХЛУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТХЛУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; отхлу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Махам, снемам похлупака от нещо захлупено. Противоп. захлупвам. Пущаше биволите да пасат край реката, отхлупваше големите габровски захлупци и изваждаше бучка сирене. А. Каралийчев, В, 80-81. Сетне сядаше [Софроний], прекръстваше се и отхлупваше дивита, докато Добри още остреше перцата или гладеше хартията с хладка ютия. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 355. Докато Стоил се отдалечаваше, старият си отчупи къшей хляб, отхлупи дървената гаванка с изварата, поопипа да разбере колко има от нея и затвори похлупака, без да си вземе. М. Смилова, ДСВ, 39. Влезе полека в кухнята, отхлупи една тенджера, грабна парче месо и бързо го загриза. Д. Кисьов, Щ, 437. отхлупвам се, отхлупя се страд.

— Друга (диал.) форма: отхлю̀пвам.