ОТХОЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТХО̀ЖДАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от отхождам. Не щеш ли, обирачи влизат след моето отхождане и го обират до пушка — да, до пушка... Ив. Вазов, Съч. VI, 53. Лодката се отдалечава на безопасно разстояние. Нищо, че лейтенантът забрави да даде отново команда за отхождане. НА, 1959, бр. 3437, 4. Само три месеца изминали от Николовото отхождане, а тие господа вече са отказале да му дават обещаната помощ и го повикали да се върне назад. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 255.