ОТХРАНЍТЕЛКА

ОТХРАНЍТЕЛКА ж. Остар. Книж. Възпитателка. — Отхранителката ми каза на слугинята да ми дърпне хляба от ръцете, а аз казах, че съм още гладна и че щех да го изям. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 471. Повече ся приготовлявай за бъдъщето си състояние, да станеш опитна и способна стопанка, мъдра отхранителка на децата. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 24.

Списък на думите по буква