ОТЦЀПВАМ

ОТЦЀПВАМ1, ‑аш, несв.; отцѐпя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. С цепене отделям, откъсвам част от нещо. Шерко отцепи с ножа си от дебел корен борина, запалихме я и проговорихме. А. Дончев, ВР, 142. Помагах на всеки, който се обърнеше към мене за съвет.. На един ще покажа как да държи шилото, на друг — къде да отцепи камъка. РД, 1950, бр. 121, 3. // Правя нещо заловено, закрепено, прикрепено към нещо друго да се отдели, да се откъсне или отдалечи. Едно параходче хвана нашия колос за носа и почна да го отцепва от европейския материк. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 28. Всеки ден във ваната влиза работник, който сваля горещия катод и отцепва цинка от алуминиевата пластинка. ВН, 1960, бр. 2818, 4. Пак е необходим фермент.. Клетката започва да го синтезира. Ферментът отцепва неорганичния фосфор. Хр. Одисеев, ТН, 126.

2. Прен. Изолирам определена част от дадена територия, област, район като друго цяло; отделям, откъсвам. — Пазвантоглу разпраща бинбашиите си по селата да обявяват, че щял да отцепи Румелия за румелийците. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 61.

3. Ограничавам достъпа до определен район, определено пространство, чрез ограда, специална охрана и др. Полицията отцепи района около магазина, където бе извършен обирът.

4. Прен. Отделям определена група хора от някаква общност или част от организация, обикн. поради различия в идеите, разбиранията и под.; обособявам. Синодалните владици и гръцките първенци се разшетали, срещали се с българските първенци, използували личните си и делови връзки, за да ги отцепят или поне неутрализират в този момент на българското движение. Т. Жечев, БВ, 73.

5. Непрех. Прен. Разг. Тръгвам бързо по възможно най-близкия и пряк път в определена посока, обикн. за да избягам от нещо неприятно. Ако някога .. се появеше насреща му командирът, Гилзата правеше идеален кръгоммарш и отцепваше в съвсем противоположна посока. Хр. Пелитев, ХО, 83-84. Ще ги хванем [убийците], когато върбата роди грозде. Да не са зайци да стоят в нивите? Те са отцепили вече към балкана. Ем. Станев, ИК I и II, 297.

6. Прен. Разг. Обикн. в съчет. с крат. лич. местоим. в дат. и един сън. Заспивам дълбоко, спя дълго и непробудно; откъртвам. Мирен човек да е, след седмица препускане, щом слезе от коня, ще се захлупи, ще му отцепи един сън. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 34.

7. Разг. В съчет. с крат. лич местоим. в дат., числително и съществителни, означаващи удар, бой. Удрям. Като му отцепиш един-два шамара, ще започне да те слуша. отцепвам се, отцепя се страд. Ако в заразения район бъде обявена карантина, той се отцепва чрез специална охрана. Н. Иванов и др., ГО, 164.

ОТЦЀПВАМ СЕ несв.; отцѐпя се св., непрех. 1. Откъсвам се с цепене от цялото; отделям се. От ледения баир се бе отцепил голям като здание блок, който летеше стремглаво, помитайки всичко пред себе си. Ст. Волев, МС, 102. Сцеплението в твърди тела бива най-яко; в тях частиците са чевръсто скачени помежду си и доста мъчно се отцепват една от друга. Н. Геров, ИФ, 175. Молекулата на някои дъбилни вещества съдържа химически свързана захар, която може да се отцепи вследствие на ферментативни процеси. Ст. Младенов и др., ОТК, 109.

2. Прен. Отделям се от някаква общност като нещо индивидуално, самостоятелно или за да се присъединя към друга общност. Когато пристигнаха до пътеката, която водеше пряко за село, Станка мълчаливо се отцепи и тръгна по нея. Ил. Волен, ДД, 105. След смъртта на Калоян.. неговият племенник Алекси Слав, дотогавашен български управител на родопската област.., отказал да признае заместника му,.., отцепил се като самостоятелен управител на въпросната област и отнел от него редица крепости, земи и привърженици. Д. Цончев и др., АК, 10. Той [Соболев] предполагаше също, че една част от консерваторските депутати ще се отцепят от старите си водители, за да се присъединят към него. С. Радев, ССБ I, 374.

3. За част от територия, област — обособявам се като самостоятелна държавна или административна единица.

ОТЦЀПВАМ

ОТЦЀПВАМ2, ‑аш, несв.; отцѐпя, ‑иш, мин. св. ‑их, св. Спец. 1. Прех. Правя дадена машинна част, елемент да се отдели, отдалечи от определена друга машинна част, елемент, с които е бил в контакт за съвместна работа, за привеждане на съответен механизъм, машина в движение, действие. Разклинваме елипсовидния диск на автомата от вала.. и отцепваме двете конически зъбни колела (това на автомата и това на преводния вал). М. Дуковски и др., СМ, 272.

2. Непрех. За машинна част, устройство — преставам да осъществявам контакт, прекъсвам контакта между определени машинни части, елементи, обикн. зъбни колела, чрез които се привежда в движение, действие дадена машина, механизъм. Противоп. зацепвам. отцепвам се, отцепя се страд.

ОТЦЀПВАМ СЕ несв.; отцѐпя се св., непрех. За машинна част, елемент — отделям се, отдалечавам се, преставам да осъществявам контакт с определена друга машинна част, елемент за прекратяване на движението, действието на даден механизъм, машина. При отдалечаването на валците един от друг зъбните колела на втората предавка не трябва да се отцепват. Д. Христов, СПМ, 283. Тази връзка дава възможност на колелата да се приближават или отдалечават едно от друго, т.е. да се зацепват или отцепват. Маш. IХ кл, 122.

Списък на думите по буква