ОТЦЀПВАНЕ

ОТЦЀПВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отцепвам1 и от отцепвам се. В часа, когато областта пак трябваше да протестува против отцепването си от княжеството, в нея се подписваха заявления в полза на княза. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 66. Отцепването на Видин било реална заплаха. В. Мутафчиева, КВ, 103. Процесът на отцепване на електрони от неутралните атоми или молекули се нарича йонизация. И. Пандев, ТЙ (превод), 8.

ОТЦЀПВАНЕ

ОТЦЀПВАНЕ2, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от отцепвам2 и от отцепвам се. Противоп. зацепване. Свързването и разединяването на двата вала, което тук се нарича зацепване и отцепване, се извършва главно когато водещият вал се намира в движение. Ст. Михайлов и др., ГМ, 34. В нормално състояние съединителят е включен, т.е. дисковете са притиснати един към друг. Когато се налага отцепване на съединителя, натиска се прътът .. на изключващия механизъм. Гр. Тимчев и др., УВА, 131-132.

Списък на думите по буква