ОТЦЕПЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТЦЕПЛЀНИЕ1, мн. ‑ия, ср. 1. Разединяване, отделяне от някаква общност; отцепване1. Страхът, който внушаваше унията, като смути дейците на църковния въпрос, накара ги да се откажат от своите дотогавашни колебания и да прогласят отцеплението на българската църква от патриаршията. К. Величков, ПССъч. VIII, 268. Големите царства се разкъсваха на малки, духът на отцеплението и самостоятелността влезе във владение. Хр. Белчев, Избр. съч., 87.
2. Откъсване, разделяне, отделяне на част от територия; отцепване1.
3. Ограничаване на достъпа до определен район, определено пространство; отцепване1. Над него [тира] войните строят бетонна стена за предпазване. По тоя начин по всяко време, без да се изпращат хора в отцепление, ще могат да стрелят. НА, 1963, бр. 4675, 1.
4. Поет. Охрана, която ограничава достъпа до даден район, сграда и др. Първи тръгна Алексей... Той размаха дясната си ръка — с лявата придържаше приклада на пушката си, — зави край войника от отцеплението със знаменце на ножа на пушката си и се насочи към естрадата. Кл. Цачев, В, 312.