ОТЦЀПНИК

ОТЦЀПНИК, мн. ‑ци, м. 1. Лице, което напуска, отделя се от определена общност поради несъгласие с нейните идеи, позиции, разбирания. Сега трябва да се покаже на еретиците и отцепниците какво представлява властта и силата на великата черква! Т. Жечев, БВ, 73. Родените из беломорските и македонски краища войници се отделиха и тръгнаха подир стотника си. Ромейците останаха в долния край на пътя и загледаха с омраза отцепниците. О. Василев, ЗЗ, 61. // Лице с ръководна позиция, което се противопоставя на централна власт, организация и се отделя от тях. — Разгромът на няколко султанови похода в Румелия, подстрекателствата на отцепници паши и аяни — всичко това помогна на народа ни да се снабди с оръжие. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 350.

2. Държава или организация, която напуска обединение, поради несъгласие с принципите, действията, позициите му. Отцепниците бяха три от крайно левите групировки в конфедерацията. △ Държавите отцепници от съглашението, след примирието загубиха много от икономическите си позиции.

Списък на думите по буква