ОТЦЕПНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЦЀПНИЧЕСТВО ср. Действие, проява на отцепник. Даже феодалът Иванко — цареубиецът — има своята светла проява с отцепването на Родопската област от Византия, защото.. това отцепничество е съвпадало с интересите на родопското население. Н. Хайтов, П, 216. Политически интереси диктували на Австрия да насърчава или поне да не осуетява отцепничествата, които разклащали османската власт върху граничещите с Австрия краища. В. Мутафчиева, КВ, 233.