ОТЦЕРУГАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЦЕРУГА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Книж. Човек, който се отрича от своя народ, от рода си, който не почита, презира своя народ, род. Неофит Бозвели нападаше тия отцеругатели, които търпяха хищничеството, разврата и гръцките владици. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 52. Паисий изобличава ония българи, които се отричали от своята народност и се наричали гърци,.. Към такива "отцеругатели" Паисий се обръща с думите: "О, неразумни и юроде!" Ист. Х и ХI кл, 121. Ненавист към отцеругателите.