ОТЦЕУБИЙСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЦЕУБЍЙСТВО, мн. ‑а, ср. Книж. Убийство на своя баща. В своя "Царственик" Паисий, при братоубийството, приписва на Самуила и отцеубийство. Ив. Вазов, Съч. I, 190. Наказваха една младежка вятърничавост, както са би наказало едно отровяние или едно отцеубийство. И. Адженов, ВК (превод), 110.