ОТЧАЙВАЩО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЧА̀ЙВАЩО нареч. 1. Предизвикващо отчаяние. Той съобщи отчайващо, че няма повече никакви пари в хазната.

2. В най-висока степен; изключително, крайно. Тя повдигна глава и срещна очите му... Те бяха просто неуязвими, отчайващо недостъпни. Д. Димов, Т, 54. Гледката на тия северни територии е така отчайващо гола и безжизнена, че дори такъв упорит наблюдател като мене в края на краищата капитулира. П. Вежинов, ДМ, 84. Стругарят .. седеше пред лекарския кабинет, но се чувстваше здрав. Отчайващо здрав. С. Трайков, М, 3.