ОТЧА̀ЯН

ОТЧА̀ЯН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е изпаднал в отчаяние. Огнянов, отчаян, обезумял от ярост, поддържаше заедно с малцината си храбри другари неравната борба. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 158. От два месеца той беше в столицата да търси работа и снощи се върна отчаян. Елин Пелин, Съч. II, 179. Селяните били отчаяни, особено след катастрофата с житото и с тия нищожни цени. П. Спасов, ХлХ, 272. В борбата с изпитанията и лишенията в живота обаче младият Васил не помни майка си сломена и отчаяна. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. // Който е присъщ на човек, изпаднал в отчаяние. Една надежда стопляше от време на време отчаяната му душа. И. Петров, НЛ, 50. Яд обхвана отчаяната душа на безпомощната девойка. А. Страшимиров, ЕД, 169.

2. Който изразява отчаяние, в който има, съдържа се отчаяние. — Бойчо е припаднал! — прошушна си Натанаил с отчаян вид. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 143. Тишината се нарушаваше от време на време с горчивите ридания и отчаяни въздишки на убитата от скръб майка на покойния момък. Ал. Константинов, БГ, 18. Колю се замисли и по лицето му тутакси се възвърна предишното отчаяно изражение. Ем. Станев, ПЕГ, 117. Никой от нас не бе видял кога детето се е приближило до трансмисията, която движеше всички машини. Изведнъж един отчаян детски писък стресна всички ни. М. Гръбчева, ВИН, 15. Той пишеше често на баща си отчаяни писма за пари. Елин Пелин, Съч. III, 19. От това влизане и излизане в стаята на покойния, от плача и отчаяното лице на Йовка оставаше впечатление, че го е обичала цял живот. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 473.

3. Който е резултат или проява на отчаяние, породен е от отчаяние. Васил виждаше пътя им [на хъшовете]: потери, войска, неравни, отчаяни битки и отникъде помощ. Ст. Дичев, ЗС II, 16. Всяко нещо си има причина. Намирам, че тая постъпка е наистина крайна и отчаяна. В. Геновска, СГ, 106. Аз трябва да прося извинение от тая страдалица .. за моето свирепо поведение, което я бе хвърлило в отчаяното решение да търси смърт в клисурските пожари... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 217. През това време ядрото на отряда щеше да направи последен, отчаян опит да подпали цистерните. Д. Димов, Т, 604. "Да бягам ли?" — мина като мълния през главата му.. С един отчаян скок той се намери на мокрия зид. З. Среб‑

ров, Избр. разк., 67. Бой почна̀ се безпощаден, / бой отчаен, бой сърдит. Ив. Вазов, Съч. I, 57.

4. От който няма изход, за който няма изгледи, надежда да се оправи; безнадежден. В отчаяното си положение тя мислеше, че провидението само ѝ изпраща в лицето на свещеника подкрепа и сила да не попадне под ударите на скръбта. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 48. Отчаяна работа, престанах да се храня, отслабнах така, че едва ходех. Д. Бегунов, ЧОД, 50.

5. Прен. В съчет. със същ., означаващи обикн. човек с определено качество — който притежава в най-висока степен даденото качество, който е в най-висока степен някакъв; изключителен, голям, непоправим. Ние бяхме обикновени смъртни пешеходци, с прашни обувки, отчаяни поклонници на природата. Й. Радичков и др., ГСП, 88. Отчаян русофил, Хаджи Дончо не признаваше друг държавник, освен дяда Драган Цанков. Чудомир, Избр. пр, 45. Близо до неговата компания се чуваше оживеният глас на Генка Деспотова. Отчаяна шегаджийка, тя и сега беше събрала цяла група около себе си и им разказваше нещо. В. Райков, ПВ, 92. Отчаян пияница. // Който е в най-висока степен; изключителен. Несполуките идеха от отчаяната му разсеяност. Замислеше ли се за нещо.., — на две крачки огромен рогач да минеше, нямаше да го забележи. А. Гуляшки, ЗВ, 349.

Списък на думите по буква