ОТЧА̀ЯНОСТ

ОТЧА̀ЯНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество или състояние на отчаян; отчаяние. Тази отчаяност и убитост, която го беше обхванала преди малко, като че се отърси и отмахна от него. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 245. Наместо малодушие, женска отчаяност и скръб за двамата си синове,.., тя са радвала и веселяла. З. Стоянов, ЗБВ I, 145. Българският бунт е влязъл вече в своите права и борбата се е захванала с всичката своя отчаяност. Г. Бакалов, Избр. пр, 237. "Слънцето изгря, сичката природа ся съживи, а аз еще не знаях де съм... В отчаяност седнах, прегърнах те и начнах да плача с глас." В. Друмев, НФ, 23-24.

Списък на думите по буква