ОТЧЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЧЀСВАМ, ‑аш, несв.; отчѐсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отчѐснат, св., прех. Диал. Откършвам; отчеквам, отчепвам, отчепям, изчеквам², изчесвам². Като надиплите хубаво колата, ще отчеснете по един голям клон чимшир, ще го варакосате и на всяка кола ще затъкнете отзад. П. Тодоров, Събр. пр II, 434. Почна [хлапето] да чесне филизите от хасмите. Откърши един, сдъвче му върха, захвърли го, отчесне друг, отхапе го и пак същото. Чудомир, Избр. пр, 119. — Я му дай от гъската! Отчесни му едната кълка. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 42. — "Изгори ма, Ерино, / със твойта китка калофер, / отчесни ми от нея". Нар. пес., СбВСт, 755. отчесвам се, отчесна се страд. Ако листата се отрежат много близо до стеблото или се отчеснат от него, то с това последното се наранява и лесно може да загние. Гр, 1906, бр. 1, 12-13.

ОТЧЀСВАМ СЕ несв.; отчѐсна се св., непрех. Диал. Откършвам се; отчеквам се, отчепвам се, отчепям се. Стегнал мускули да се отърси, но нокътят на мечката се отчеснал.. И горският отишъл в болница да му го извадят. Черемухин, ПД, 49.