О̀ТЧЕСКИ

О̀ТЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до отец, присъщ е на отец; бащински, отечески. Аз идех с цел да изпрося вашата отческа благословия. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 151. Още Константин Велики беше забранил на ромейските базилевси да се сродяват с други народи.. "Ако пък някой се осмели да стори това, нека се смята за чужд на християнското общество и да се предава на анатема, като нарушител на отеческите постановления и царските закони". А. Дончев, СВС, 95.

О̀ТЧЕСКИ

О̀ТЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. отчески; бащински, отечески. Често бях виждал Влайков в града — висок и малко приведен, с бастун в ръка, така отчески прекрасен, спокоен и мъдър. СбЦГМГ, 414.

Списък на думите по буква