ОТЧЀТЕН

ОТЧЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който съдържа отчет, който служи за отчитане на нещо. — Ще докажа, че съм прав! — измъкна [снабдителят] от джоба си куп смачкани квитанции, заявки, отчетни бележки. Бл. Димитрова, ПКС, 238. Прелисти книгата за материалите и дълго време се рови в отчетните листове. А. Гуляшки, МТС, 278. Отчетните графици не можеха да поберат цифрите от извършеното. ОФ, 1958, бр. 4419, 1. Отчетен доклад. Отчетен график.

2. На който се дава, прави се отчет за нещо. Отчетно събрание.

3. За период от време — за който се дава, прави се отчет. Към основните училища.. през течение на отчетната година общината се е показала твърде грижлива и щедра. РН, 1905, кн. 4, 192. Отчетен период.

Списък на думите по буква