ОТЧЕТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЧЀТНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Длъжностно лице, което се занимава с отчетност, с отчетна работа в предприятие, учреждение и др. Добрата леля.. му е намерила сносна работа — отчетник в рибарската кооперация. Б. Трайков, ВО, 17-18. Свърши се смяната, дойде отчетникът, премери и запише в книжката: толкова и толкова. И чак тогава ти става ясно каква е била работата ти през деня. А. Гуляшки, СВ, 135.