ОТЧЕТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЧЀТНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Отчитане по установен ред и форма на дейности, движение на парични и материални средства и др. И в ония далечни времена се е налагало да има отчетност и строг финансов контрол. П. Незнакомов, СбХС, 256. — А защо не отчитате? Какъв процент сте овършали досега?.. — Слушай.. — организирай редовно всекидневна отчетност, за да не те гази мечка, чуваш ли? А. Гуляшки, СВ, 36. Стопанска отчетност.

2. Съвкупността от документи за отчитане на финансовата, производствената и други дейности на предприятие, учреждение, длъжностно лице и под. Нощем Кула проучваше плановете, оправяше отчетността и спеше в канцеларията си. Н. Каралиева, Н, 159. — Не отиваш като другите ревизори да провериш само касата и документите, с една дума, отчеността в ред ли е. Ст. Даскалов, СЛ, 437. Как могат да я пращат тук и там, когато няма кой да ни води първичната отченост. Инвентарната книга е занемарена. ВН, 1961, бр. 2946, 4.