ОТЧУЖДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЧУЖДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отчуждя като прил. 1. За имот — който е взет, отнет в полза на държавата или за обществени нужди. Общината не е в състояние да изплати за отчуждените места на бедняците. Ал. Константинов, Съч. I, 128. Собственикът на отчуждения имот се обезщетява чрез плащане в брой или чрез отстъпване на подходящ равностоен парцел. М. Мичев и др., З, 36.

2. Прен. Който чувства някого или нещо чужди, който не изпитва близост към някого или нещо. В София хората живеят твърде отделени и отчуждени едни от други. Г. Райчев, Избр. съч. II, 6-7. Те се явяват понякога сред суетните и празни множества, отчуждени и самотни. Й. Йовков, Разк. III, 99. Дивна гледка, дивна нощ, дивни трепети се будеха в сърцето на бедния поет, сиротно отчужден досега и от омайните красоти на тази родна природа. Ц. Церковски, Съч. III, 51. И в неговите [на замъка от метал] бронзови обятия / заключих свойта скръб и своя блен, / и заживях високо над земята — / от хората и бога отчужден. Хр. Ясенов, Събр. пр, 81.

3. Който изразява или който е проява на отсъствие, липса на участие, интерес или близост към някого или нещо. Марина го погледна и в замъглената синина на очите ѝ докторът съзря същия отчужден, пълен с недоверие и ням укор израз. Ем. Станев, ТЦ, 89. Филип запали цигара и при пламването на клечката видя лицето ѝ: то беше тъжно и отчуждено. Ем. Манов, БГ, 204. Грашев често изпадаше в едно особено състояние на дълбока замисленост, погледът му ставаше отчужден и отсъствуващ. Д. Фучеджиев, Р, 136. В отчуждения свят на хората .. никой не им се притече на помощ. П. Вежинов, НБК, 111.