ОТШЀЛНИК

ОТШЀЛНИК, мн. ‑ци, м. 1. Монах, който, за да постигне нравствено съвършенство и приближаване до Бога, се отрича от земните блага и живее в уединение, в пост и молитва; пустинник, аскет. В тъмно гледах аз тази клисура и моята мисъл се унесе в тъмата на онова време, когато великият отшелник се е скитал тъдез. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 372. Острите черти на лицето му се бяха съвсем изтънили и той приличаше на отшелник от старинна фреска. Д. Кисьов, Щ, 510-511. Два века царе и патриарси, боляри и високозвани ктитори бяха строили и украсявали велелепно манастира, но никой до днес не бе сторил толкоз за прослава на светия отшелник, както това бе направил протосеваст Хрельо. П. Константинов, ПИГ, 14. Основан е [Рилският манастир] от отшелника Иван, наречен Рилски, понеже в продължение на 40 години е живял в пещерите и хралупите на тази част на Рила планина. М. Гловня и др., Р, 192. Той беше скиталец и кат дете прост, / и като отшелник живееше в пост. Ив. Вазов, Съч. I, 170.

2. Прен. Човек, който живее сам, усамотен, без да общува с никого. Известни са дълбоките разочарования на поета от срещата

му с живия живот.. Грубият.. живот превръща едни мечтатели в борци, а други в отшелници. Е. Каранфилов, Б III, 167-168. — Вие любили ли сте? — попита тя.. — Какво? — процеди иронично той. — Навярно са ви осведомили, че аз съм някакъв... отшелник? Г. Караславов, ОХ IV, 382.

Списък на думите по буква