ОТШЕЛНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТШЀЛНИЦА ж. Жена отшелник (във 2 знач.); отшелничка. — Най-после се сетихте и за една отшелница като мене — каза тя на Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 292. Е да, сега малката прелестна отшелница е изолирана... да има възможност да подготви поетичния си рецитал. Й. Попов, СЛ, 51. Тя [публичната жена] възмущава се от родното си скотство: / у друга види ли да лъсне пред света — / отшелница ръмжи през нейните уста! К. Христов, Избр. ст, 168.