ОТШЀЛНИЧЕСТВО

ОТШЀЛНИЧЕСТВО, мн. (рядко) ‑а, ср. Отшелнически живот; аскетство, аскетизъм, пустинничество. Те бяха се отрекли от всичко плътско и земно и бяха се отдалечили в планинската тишина между манастирските стени на отшелничество и покаяние. Елин Пелин, Съч. IV, 86. В желание да потисне любовта си, той прекарва цяла зима в отшелничество и упорито четене. Лит. Х кл, 17. Ксения пазеше тук църквата.., отдаваше се на молитва и се въздигаше в безмълвие и отшелничество към чистота и опрощение. П. Константинов, ПИГ, 49.

Списък на думите по буква