ОТЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. Облива ме, покрива ме нещо обилно и изцяло, отвсякъде съм обграден, отрупан с нещо; потъвам. Отънала във влага, градината сякаш зъзнеше: от дърветата се отронваха студени капки. Ем. Станев, ИК III, 45. Разплакан и отънал в сълзи вървеше той, придружен от шестима заптиета. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 156. — Султанка да станеш, цяла в злато да отънеш, в още по-голям сарай да живееш!... Г. Крънзов, Избр. п, 145. Книжник бил той в мрак и плесен, / в прах отънал, тялом слаб. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 258. И нея нощ в бойния вихър / Крез, в кърви отънал и бледен, / бе хванат и в тежки вериги / во шатра при Кира доведен. П. П. Славейков, ЕП 1907, 45. Кога при Белю отишле, / Белю си в кърви отънал, / два го сокола миеха, / миеха и оплакваха. Нар. пес., СбГЯ, 106-107.