ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪЖДЕСТВЯ̀ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от отъждествявам и от отъждествявам се; идентифициране, идентификация, приравняване съпоставяне. Академик Кръстю Миятев аргументирано изрази становище в полза на отъждествяването на крепостта и на монументалните сгради с "Омуртаговия преславен дом на Дунав". Отеч., 1979, кн. 17, 12.

— Друга ( остар. книж.) форма: отождествя̀ване.