ОТЪМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪ̀МВАМ, ‑аш, несв.; отъ̀мна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отъ̀мнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Вземам, отнемам, изтръгвам нещо от някого. — За една държава [имот].. се скарали Рангел и турчина Исуф, оти я отъмнал на баща му в турското... Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 164. Кметът видя, че със сила нищо не ще постигне, затова отъмна пищова и смири Манчо и бащата на булката. П. Здравков, НД, 168. Царицата .. му отговори, че тя искаше царската корона и че ще дойде да му я отъмне от главата. Кр. Пишурката, МК (побълг.), 327. Безумната Гана грабва брадвата,.. Старата бабичка.. скокнала да отъмне брадвата от Гана. У, 1870, бр. 1, 20.

2. Прен. Отървавам, спасявам. Каза ми,.., че видели как са те заптисали тук, та дойдох да те отъмна, че и стрина си Стаматица да зарадваш! А. Гуляшки, ЗР, 182. Борис се ядосваше, че няма сабя, за да се разправи с кучетата, подскочи с коня право към един от плетовете и извика на селянина: — Защо не излезеш ти бе, да ме отъмнеш? Й. Вълчев, СКН, 30. Мари копрало, копрало, / за три дни тя съм отсекъл / и за три дни довлекъл, / токо мя сега отъмни / от тия църни манафи. Нар. пес., СбАД, 52. отъмвам се, отъмна се страд. Те [римляните] не бяха в състояние да обдържат владенията си, и им ся отъмнаха от народи, които ся ползуваха от тяхната слабост. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 358.

ОТЪ̀МВАМ СЕ несв.; отъ̀мна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Отървавам се, спасявам се. Доживя до внуци и още си вардиш животеца, криеш се в олтара и се надяваш, че след някой месец войската ще се запилее и отново ще се отъмнеш. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 186. Гърците ся възползуваха от туй обстоятелство и сгодно време, за да ги превземат.., което и направиха в год. 971. Но българите пак ся отъмнаха и одържаха ся изпосле до 1018 година. Ч, 1971, кн. 21, 656-657.

2. Рядко. Опирам се, противопоставям се, не се поддавам. — Спечели баса, Гьоре. Абе има ли нещо да се отъмне на гороцветчанин? Кр. Григоров, ТГ, 106.