ОТЪНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪНЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; отънѐя, ‑ѐеш, мин. св. отъня̀х, прич. мин. св. деят. отъня̀л, ‑а, ‑о, мн. отънѐли, св., непрех. 1. Ставам тънък или по-тънък, с по-малка дебелина; изтънявам. Снегът по дворовете, по покривите и по отсрещните хълмове отъня. Г. Марковски, СК, 49. Знаеше и много други неща, които го караха да се чувствува като човек, който върви по отънял вече лед и старателно се оглежда и ослушва, преди да направи следващата стъпка. Ст. Марков, ДБ, 433. По изпръхналите, отънели устни на Шишманя отново цъфна предишната измъчена усмивка. В. Нешков, Н, 35. Носът му стърчеше много отънял и някак си смален. П. Здравков, НД, 140. И на дъжда сгъстената решетка / редее, отънява и след миг / като златиста паяжина светка / на слънчевия радостен светлик. Бл. Дими‑

трова, Л, 39. // Намалявам размерите, големината или количеството си. Реката отъня, но без да пресъхне. Р. Сугарев, СС, 84. Огромната леха на петстотиндекарния блок все повече отъняваше. Ст. Марков, БД, 266. Този рай не беше за дивеча: отъняха ни запасите, отъняха, та започнахме да се оглеждаме към съседите. ЛР, 1977, кн. 5, 4.

2. Обикн. за човек или животно — ставам тънък, слаб; изтънявам, отслабвам. Конете, кравите и телетата, измокрени от студения есенен дъжд, отънели като хрътки.., отиваха като замаяни не там, дето трябваше. Й. Йовков, ЖС, 100.

3. За глас, звук — намалявам силата си или ставам тънък, висок, писклив; изтънявам. — Господин поручик, добре ми е известно коварството ви... — плътният, зовящ към солидарност глас на момъка отъня, спря да се движи, подобно на изопнат до краен предел ластик. Д. Вълев, З, 178.

ОТЪНЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; отъня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Правя нещо да стане тънко, по-тънко; изтънявам. отънявам се, отъня се страд. За да се извърши по-лесно занитването на кухи стойки, краят се отънява отвън. П. Минков и др., ЕФМ, 73.