ОТЪНЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪНЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. отънѐли. Прич. мин. св. деят. от отънея като прил. Който е станал тънък; изтънял. Тежко халище го завиваше чак до гърдите и върху него бяха отпуснати ръцете му, слаби и отънели. Й. Йовков, Ж 1945, 163. С едната си суха, жилеста ръка тя придържа притворени на гърдите си реверите на отънялото си, изтъркано палто. ОФ, 1958, бр. 4397, 2.