ОТЪПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪПЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; отъпя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар., сега рядко. 1. Притъпявам; затъпявам¹ (във 2 знач.)

2. Затъпявам¹ (във 2 знач.). Пресилени и продължителни усещания докарват да намалее чувствителността на оръдията [сетивата] и може докрай да ги отъпят. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 145. Труд без веселби (развлечение) отъпява чловека. Й. Груев, СП (превод), 265. Мнозина человеци, като пият тютюн, ракия и проч., отъпяват си вкуса. НКАФ (превод), 108. отъпявам се, отъпя се страд.

ОТЪПЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; отъпѐя, ‑ѐеш, мин. св. отъпя̀х, прич. мин. св. деят. отъпя̀л, ‑а, ‑о, мн. отъпѐли, св., непрех. Рядко. 1. Затъпявам² (във 2 знач.). Сотиров се забърка и сякаш отъпя, защото се почувствува виновен, без да знае точно в какво, и му стана тежко и срамно. Ем. Станев, ИК I и II, 10. Службата в нея [войската] трябваше да трае дълго. Но не за да могат войниците повече да научат. А за да отъпеят,.., да загубят всяка критичност и всяка способност за разсъждение. В. Геновска, ПЮФ, 58-59.

2. Притъпявам се, губя остротата си. Той се оформява като отлично от останалия животински свят същество, в което нагоните.. са изгубили от своята чистота и будност, отъпели са и са изгубили за човека оная цена, каквато някога са имали. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 111.