ОТЪПЯ̀Л

ОТЪПЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. отъпѐли. Прич. мин. св. деят. от отъпея като прил. 1. Който е станал тъп, безчувствен, невъзприемчив, глупав; затъпял, оглупял. Когато въведоха Фучик в тая килия, Рудолф седеше отъпял, безчувствен, почти жив мъртвец. В. Геновска, ПЮФ, 145.

2. Който изразява тъпота; затъпял. В блясъка на светкавиците жадно се взира в разплаканото, отъпяло лице, в сресаните набързо руси коси. Ем. Станев, ИК III и IV, 371. Отъпял поглед.

Списък на думите по буква