ОТЪРВА̀ВАНЕ

ОТЪРВА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от отървавам и от отървавам се. Той.. поиска да чуе нещо.. за второто окончателно отърваване на родния му град от турците. Ив. Вазов, Съч. Х, 41. Значи тъй ще бъде занапред: няма умиралка, няма отърваване от никакво страдание — ще се мъчи, ще се мъчи, вечно ще се мъчи. Н. Райнов, КЧ II, 79.

Списък на думите по буква