ОТЪРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪ̀РВАМ¹, ‑аш, несв.; отърва̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Диал. 1. Изтръгвам, измъквам, вземам нещо със сила, обикн. от ръцете на някого. Друг един турчин се затичва, грабва един остър камък и посяга да удари Ботйова по главата. Той отърва от ръцете му камъка и него самого стоварва по главата. З. Стоянов, ХБ, 101. Сборичкват се [Минка и Кунчо], застъпват Горана, който скача, отърва от Минка кошницата и сяда пак да яде. Ц. Церковски, ТЗ, 33.

2. Освобождавам, избавям, спасявам; отървавам. Ако много имаш, много давай, ако ли малко, малко и давай, но винаги давай щедро, защото милостинята отърва челяка от вечната мъка. Н. Михайловски, ССИ (превод), 69. Аз не съм лош чоляк. И сто души да додат да те нападнат, аз ще те отървам. М. Кънчев, В, 100. Райчо му заема потребното количество пари и го отърва от затвор. У, 1871, бр. 1, 94. Дафинке либе, Дафинке, / .. / Много си ма отървала / и сега ма мен отърви. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 134.

3. Изпускам, изтървавам, изгубвам; отървавам. Мъглата беше толкоз гъста, щото не можех да виждам ни на две крачки отпреде си, — заради това трябваше да не отървам пътечката. Св. Миларов, СЦТ, 234. отървам се, отърва се страд. и взаим. — Хич от вълчи уста кокал отърва ли се? Ил. Блъсков, ДБ, 70.

ОТЪ̀РВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отърва̀ се св., непрех. 1. Изтръгвам се, измъквам се със сила, обикн. от ръцете на някого. — Не ни остава ни минутка да са бавим, — рекох ѝ аз, като я грабнах под едната си ръка;.. — Аз ще мога да вървя — каза Павлина, като се отърваше, с такава непорочна срамежливост, която вече беше поцветила лицето ѝ. Ч, 1875, кн. 6, 275.

2. Освобождавам се, избавям се, спасявам се; отървавам се. Ако ся надеем на своята сила, ще ли можем да ся отърваме от изкушенията на дявола? КТЕМ, 1868, 38. Много хора са загинали в боя и сама Семирамида са принудила да са отърва с бяг. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 37. Ний всички трябва да сме благодарни, че това е именно тъй, защото вий се отървате с туй от много страдания. ССГ (превод), 142. Той, който умира, са отърва, ами който остава, да му мисли. Послов., СбНУ ХХV, 19. От своеволството на турския султан / ще се отърваме, та нов ли пък тиран / ще да възкачваме сами на своя врат? П. П. Славейков, КП ч. II, 26.

3. С отриц. За някаква работа, за нещо, което има да се върши, да се свърши — затруднявам някого, убягвам, изплъзвам се и оставам несвършен или недоизпипан. — Всяка работа успява, стига да има кой да я върши. От човешката ръка нищо не се отърва. И. Петров, МВ, 28. — Както сам виждаш, вече нищо не ти се отърва. Д. Ангелов, ЖС, 380. — Отличен. Нищо не се отърва от ръцете му, бързо схваща. За една година и майстор може да стане. И. Петров, МВ, 211.

ОТЪ̀РВАМ², ‑аш, несв., непрех. Разг. 1. Обикн. в 3 л. С непряко доп. с предл. на. Съм, представлявам интерес за някого, изгоден съм някому. Другите го усукват — та пари не им достигали, та да им я [къщата] дам на почек... и все такива едни, дето на тях отърват, а на мене в сметката не влизат. Г. Караславов, ОХ III, 483-484. Нали на чорбаджията не му отърват новите работи, току дума: — Я оставете това кооперативно... За сиромаси като вас не са тия работи. Кр. Григоров, Н, 50. Думата "лято", както и да се тълкува, не отърваше на тяхната ревност! Ст. Станчев, НР, 118.

2. Само безл. Няма изгода, интерес, не е изгодно. През дене си седнал Марин, най-големият, па като на бащин инат дума: — Не отърва... Трудове много, а печалба никаква... Ц. Церковски, Съч. III, 247. Месото като е твърде скъпо,.., не отърва да са купува толкова, колкото са трябваше. С, 1872, бр. 43, 338.

ОТЪ̀РВА МИ несв., непрех. Разг. Имам полза, интерес, изгода; изнася ми. Стоката е моя. Колкото ща̀, толкова ще искам. Ако не му отърва, да не купува. А. Каралийчев, ТР, 195. Ще види с очите си и всичко ще разкаже такова, каквото си е: хубавото — хубаво, лошото — лошо. Комуто отърва — да слуша и вярва, комуто не отърва — на добър му час! Г. Караславов, Избр. съч. I, 217. Моят живот аз няма да сбера нито в кърпа, нито в къща. Ако не си го разбрала — разбери, и ако не ти отърва — върви! Н. Хайтов, ПЗ, 69. Аз сам не се веселя през Коледата и не ми отърва да развеселявам ле‑

ниви человеци. (превод) Н, 1883-1884, кн. 3-4, 342.