ОТЪРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪ̀РВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отървам и от отървам се. Като дойдат сеймени или еничари, от тях вече можеш да избягаш.. А хаирсъзите, ако се навъдят.., отърване няма. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 295. Намери се отнякъде голям вълчи капан. Две тежки железни дъги с едри зъби. Като те склопят, няма отърване. З. Сребров, МСП, 88. Това е най-отровната гъба, от змия по-опасна! От змията все има отърване, инжекции, лекарства, а от тази няма, няма! П. Бобев, ЗП, 26. Гена — От хорската одумка и в гроб отърване няма. Р. Стоянов, М, 44. — Умиране има — отърване няма, братко. К. Видински, НСП, 22.