ОТЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; отъ̀ркам, ‑аш, св., прех. 1. С търкане, триене допирам, докосвам едно нещо о друго; отривам. Минава [Страшимиров] край нас с бастуна си, ама така някак си гордо, презрително и предизвикателно някак си, дори си отърква палтото на масата ни. Сб??СЕП, 63. Хорото мина край градинката, отърка гърбовете си по стената на плевника и се струпа на куп. К. Петканов, МЗК, 209. Дупката беше ниска, колкото да влиза в нея рошавата ѝ стопанка [мечката], без да отърка някъде козината си. О. Василев, ЗЗ, 13.

2. С търкане изчиствам, почиствам нещо, отстранявам, премахвам влага, прах и др. от повърхността на нещо; избърсвам, изтривам, отривам. "Бре!" — рече ковачът и отърка с ръката си стъклото, под което лежеше овехтялото майсторско свидетелство. Й. Радичков, СР, 107. Гелак отърка с опакото на дланта запотеното си чело. Н. Антонов, ВОМ, 59. Она с кърпа отърка маждрака да не е кървав. СбНУ ХLI, 461.

3. С търкане, от продължителна употреба повреждам, изхабявам, изтънявам нещо; изтърквам, изтривам. Лека-полека отъркахме полировката на холовата маса. отърквам се, отъркам се страд.

ОТЪ̀РКВАМ СЕ несв.; отъ̀ркам се св., непрех. 1. С търкане, триене се допирам, докосвам се до нещо или до някого; отривам се. — Да си жива и здрава, майчице, дето така сладко ме гости! — Тя прегърна Иваница и се отърка в рамото ѝ. А. Гуляшки, СВ, 320. Старата котка повдигна опашката и се отърка.. в краката му. П. Вежинов, ДВ, 154. Козелът стоеше неподвижно, не отиде да се отърка в коляното му, сякаш бе оскърбен от нещо. Й. Радичков, СР, 33.

2. Поради търкане, триене или от продължително носене се повреждам или се изхабявам, изтънявам; отривам се, изтривам се, изтърквам се, ожулвам се. Директорът е уредил градинки.. и не ще да отстъпи място на десетките коли. Те се блъскат, отъркват се, обелват се, олющват се. ВН, 1960, бр. 2866, 2.

3. Прен. Разг. Събирам се, общувам с други хора, та придобивам повече опит; отраквам се. Той се отърка между другите хъшове,

умът му се обогати с много нови понятия. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 204.

◊ Отърквам / отъркам прага на някого или на нещо. Разг. Непрекъснато ходя някъде, обикн. с цел да измоля или да уредя, да постигна нещо. Крачи например по нашата хубава земя, диша въздуха ѝ инженер Б.,.. Крачи, усмихва се подкупващо комуто трябва, отърква праговете на разни министерства и ведомства. ВН, 1960, бр. 2616, 4.