ОТЪРКУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪРКУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; отърку̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, и отърку̀лна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отърку̀лнат, св., прех. Диал. Търкулвам нещо, та се премества, придвижва се от едно място на друго, в определена посока или до някъде; отъркалвам, отърколвам, отърколявам. — Вие видяхте, деца, колко е тежък камъкът.. Чак когато всички се хванахте и напънахте, го отъркулихте. Ил. Волен, НС, 88. отъркулвам се, отъркуля се и отъркулна се страд.

ОТЪРКУ̀ЛВАМ СЕ несв.; отърку̀ля се и отърку̀лна се св., непрех. Диал. Търкулвам се от едно място на друго, с търкаляне се премествам, придвижвам се в определена посока или до някъде; отъркалвам се, отърколвам се, отърколявам се. Те, селата, досущ приличат на посипани бели бобови зърна. Може да са се посипали равномерно,.., но веднага са се отъркулили и затуй сега всички са скупчени долу, в ниското. В. Милев, РК, 89.