ОТЪРСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪ̀РСЯМ, ‑яш, несв. (рядко); отъ̀рся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отърсвам. На заранта той се намери в синора край шосето. — Хама че съм я направил — изръмжа той кисело, като се изправи и започна да отърся дрехите си от праха. Д. Немиров, Д №9, 38. По пътя си той отърсяше дрехите си от хоросана. В. Геновска, СГ, 122. отърсям се, отърся се страд.

ОТЪ̀РСЯМ СЕ несв. (рядко); отъ̀рся се св., непрех. Отърсвам се. След още един удар давам му пътя. Той [песът] се отърся, сякаш иска да отхвърли от себе си пояса от жар. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5473, ХIХ. Когато бликват отдолу затаените сили, то [клончето] смутено се отърся, заглежда се на всички страни и започва да шепне. Д. Немиров, Др, 102.