ОТЯДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЯ̀ДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отядам и от отядам се; отяждане. — А дълг е, ще се плаща кога да е. Никому не съм нищо отядал и не е за отядане: сухи пари ми е дал човекът. А. Страшимиров, А, 529.